Получавал ли е Саркози пари от Кадафи?

Получил ли е Никола Саркози незаконни средства от Муамар Кадафи? Процесът срещу бившия френски президент започна преди броени дни. Обвинителният акт наподобява сценарий за шпионски филм.

В началото на януари 2025 в Париж започна делото по т.нар. Либийска афера. Ключовите обвиняеми са бившият френски президент Никола Саркози, някогашният началник на кабинета му Клод Геан и бившият вътрешен министър Брис Ортефьо. Жан-Люк Сибиуд, който е бил посланик на Франция в Либия от 2004 до 2007 година, е свидетел по делото. "Саркози и Муамар Кадафи се срещнаха в голяма палатка, заедно с други хора", обяснява Сибиуд. "После ги видях да се отдалечават само двамата с преводачите си."

Бившият посланик не може да каже за какво са говорили лидерите, въпреки че обвинението многократно му задава този въпрос. Тъкмо тази среща между Саркози и Кадафи обаче може да се окаже от ключово значение за този процес. Прокуратурата смята, че Саркози е сключил "корупционна сделка" с либийския диктатор. Твърди се, че Кадафи му е предложил финансиране за предизборната кампания през 2007 година, когато Саркози печели изборите. В замяна бившият френски президент е обещал да помогне на диктатора да излъска имиджа си, твърди обвинението. Кадафи, който управляваше Либия от 1969 до 2011 година, беше обвиняван в многократно нарушаване на човешките права и спонсориране на международния тероризъм.

Като сценарий на шпионски филм

В продължение на над десет години съдиите разследват случая. Обвинителният акт е дълъг 557 страници, които разказват за пътувания на доверени лица на Саркози до Либия, за срещи с посредници, подозрителни преводи и предполагаеми куфари с пари. Тази история прилича на сценарий за шпионски филм.

Кристоф Ингрен, един от адвокатите на Саркози, отрича категорично всичко и казва, че доказателства просто няма. "Няма ясни следи като парични преводи или директни плащания, нито знаем каква е била предполагаемата сума", коментира той пред ДВ.

В първите дни на делото Саркози дори заговори за заговор срещу него. Той твърди, че навремето Кадафи е искал да му отмъсти, защото бившият френски президент оглавява международната коалиция, която сваля диктатора през 2011 година. През 2012 година разследващата платформа "Медиапарт" публикува документ от либийските тайни служби, според който Кадафи се е съгласил да даде на Саркози 50 милиона евро за кампанията му. Саркози обаче нарича и този документ "брутален фалшификат".

Най-голямата държавна афера в историята на Франция?

Журналистът от "Медиапарт" Фабрис Арфи не е съгласен с тази оценка на Саркози. Арфи често присъства на заседанията по делото. Наскоро излезе и документалният му филм за предполагаемата либийска афера. "Френските съдилища потвърдиха, че документът не е фалшификат", казва той и описва как заедно с колегите му са разкрили информация по случая. През 2011 Арфи и негов колега от "Медиапарт" получават мейл, който поставя началото на разследванията, свързани с т.нар. Либийска афера. Подателят на мейла им дава достъп до архива на Зиад Таккидин, един от предполагаемите посредници в аферата.

"В този архив имаше десетки хиляди документи, банкови извлечения, ръкописни бележки и други. Стана ни ясно, че това може да е най-голямата държавна афера в историята на Франция”, казва Арфи.

Оттогава насам "Медиапарт" публикува около 160 материала по темата. За журналиста този случай и други предишни демонстрират лицемерието на Франция. "Ние винаги твърдим, че сме държава, защитаваща човешките права. Но двама наши бивши премиери - Ален Жупе и Франсоа Фийон, вече бяха осъдени за корупция. Същото важи и за Жак Ширак и дори Саркози, който беше обявен за виновен по друго дело", казва Арфи пред ДВ. Скоро Саркози ще трябва да започне да носи полицейска гривна на крака си, защото беше осъден по обвинение, че е подкупил съдия, за да получи информация за друго дело срещу него.

Френските политици често обвиняват правосъдието в "конспирация". Социоложката и политолог Сесил Вигор не разбира тази тенденция. "Държат се сякаш за тях правосъдието не важи. Но то е еднакво за всички." Експертката обяснява, че френското общество има високо доверие в съдебната си система. Ако политиците не получават осъдителни присъди обаче авторитетът на съда може да бъде подкопан. "Ако доверието в съдебната система спадне, ще спадне и доверието в другите институции и в демокрацията и това ще ги направи уязвими - включително на опити за външна намеса", смята Вигор.

Може ли това дело да послужи за пример

Франция работи активно да подсили доверието в институциите си в последните години, смята Алина Мунжиу-Пипиди, професорка в римския университет "Луис Гуидо Карли". В своите проучвания тя сравнява нивото на корупцията в 146 държави. "Преди беше традиция управляващите фернски партии да получават незаконни дарения от африкански диктатори", обяснява тя. "Но сега правилата за преследване на корупцията във Франция са по-стриктни от тези в цял ЕС."

Освен това независимите медии също разкриват корупционни скандали в страната. "Преди 30 години нямаше разследваща журналистика за корупцията във Франция. Нямаше как да се говори за личния живот или приходите на политиците - бяха недосегаеми. Днес е различно", подчертава Мунжиу-Пипиди.

Венсан Бренгарт от организацията за борба срещу корупцията "Шерпа" е част от ищците по делото срещу Саркози. Според него то може да подсили доверието в институциите. "Най-добрият отговор на това, че някои се съмняват в обективността на съдебната ни система, е внимателно да се изследва всеки елемент. Съдът прави точно това. Това дело ще отнеме четири месеца, което е необичайно дълго за подобен случай", казва той. Очаква се присъда на 10 април.

Ако Никола Саркози и останалите 12 обвиняеми по делото бъдат признати за виновни, може да получат до 10 години затвори и глоби по 750 000 евро.